Еволюцията на човешкото сексуално поведение е сложен процес. Той се определя от инстинкта, от начина на живот, вероятно от генетични фактори, от обществената среда и от наличието на партньори от предпочитания пол.Често се твърди, че 10% от мъжете имат хомосексуални влечения, но това са занижени данни. Ако се включат и онези, които са имали поне една хомосексуална връзка в юношеството си, процентът вероятно ще нарасне.Кинси, един от първите сексолози, е установил в проучванията си, че 37% от мъжете, които е изследвал или разпитвал, са преживели най-малко един хомосексуален оргазъм. Не може да се съди за достоверността на подобни анкети, тъй като тяхната искреност е доста съмнителна.
Хомосексуалното поведение не е еднообразно и може да се проявява в различни форми:• преобладаваща хетеросексуалност с отделни хомосексуални връзки• еднакъв брой хетеро и хомосексуални връзки• преобладаващо хомосексуална полова активност с откъслечни хетеросексуални контакти• изключителна хомосексуалност.Невинаги сексуалните влечения и предпочитания съвпадат с характера на сексуалното поведение. Доказателство за това разминаване е широко разпространената хомосексуалност в затворите и, обратно, безусловната хетеросексуалност на мъже, потискащи интереса си към своя пол само под влияние на обществения натиск.Според някои теории хомосексуалността е биологично явление с физиологична основа. Сексуалните рецептори на някои мъже например откликват само частично на сексуалните хормони, което води до липса на хормонално обусловено влечение към партньорка от противоположния пол за продължаване на рода.По-нови проучвания навеждат на заключението, че сексуалното поведение е подвластно на мозъчни центрове. Центърът за мъжко поведение, съдържащ андрогенни рецептори, се намира в предната мозъчна част на хипоталамуса. Женският център е в така наречената вентромедиална, централна, част на мозъка. Смята се, че тези центрове се развиват в зависимост от нивата на сексуални хормони, които им въздействат в началния период на зародишното оформяне. Реакциите зависят от успешното взаимодействие между сексуалния хормон и съответните рецептори. Логично е, следователно, всякакви несъответствия при реакциите на рецепторите в тази област да доведат до хомосексуално вместо хетеросексуално поведение.Тази теория бе подкрепена напоследък от откритието, че при хомосексуалните мъже една зона в предната част на хипоталамуса анатомически е оформена като при жените, а не като при останалите хетеросексуални мъже. Намиращата се там колония от клетки (INAH-3) е по-малка по размер при хомосексуалните мъже (колкото е при жените), а друга — супрахиазматичното ядро — е два пъти по-голяма.Нещата не са чак толкова прости, разбира се, още повече, че разликата в размерите може да е въпрос на чисто техническа неточност. Установено е още, че „кабелите" от нерви, свързващи лявото и дясното полукълбо на мозъка, са по-дебели при хомосексуалните, отколкото при хетеросексуалните мъже.Изследването на 28 двойки еднояйчни близнаци от мъжки пол е доказало, че ако единият брат е хомосексуален, при другия вероятността от същото е три пъти по-голяма, отколкото при нееднояйчните близнаци. Това говори за генетичен компонент на явлението. Учените се надяват следващата стъпка да е откриването на специфичните гени, обуславящи хомосексуалното поведение. Тогава то ще се окаже равносилно на това човек да е левак, десняк, или да може да си служи еднакво добре и с двете ръце.
Хомосексуалното поведение не е еднообразно и може да се проявява в различни форми:• преобладаваща хетеросексуалност с отделни хомосексуални връзки• еднакъв брой хетеро и хомосексуални връзки• преобладаващо хомосексуална полова активност с откъслечни хетеросексуални контакти• изключителна хомосексуалност.Невинаги сексуалните влечения и предпочитания съвпадат с характера на сексуалното поведение. Доказателство за това разминаване е широко разпространената хомосексуалност в затворите и, обратно, безусловната хетеросексуалност на мъже, потискащи интереса си към своя пол само под влияние на обществения натиск.Според някои теории хомосексуалността е биологично явление с физиологична основа. Сексуалните рецептори на някои мъже например откликват само частично на сексуалните хормони, което води до липса на хормонално обусловено влечение към партньорка от противоположния пол за продължаване на рода.По-нови проучвания навеждат на заключението, че сексуалното поведение е подвластно на мозъчни центрове. Центърът за мъжко поведение, съдържащ андрогенни рецептори, се намира в предната мозъчна част на хипоталамуса. Женският център е в така наречената вентромедиална, централна, част на мозъка. Смята се, че тези центрове се развиват в зависимост от нивата на сексуални хормони, които им въздействат в началния период на зародишното оформяне. Реакциите зависят от успешното взаимодействие между сексуалния хормон и съответните рецептори. Логично е, следователно, всякакви несъответствия при реакциите на рецепторите в тази област да доведат до хомосексуално вместо хетеросексуално поведение.Тази теория бе подкрепена напоследък от откритието, че при хомосексуалните мъже една зона в предната част на хипоталамуса анатомически е оформена като при жените, а не като при останалите хетеросексуални мъже. Намиращата се там колония от клетки (INAH-3) е по-малка по размер при хомосексуалните мъже (колкото е при жените), а друга — супрахиазматичното ядро — е два пъти по-голяма.Нещата не са чак толкова прости, разбира се, още повече, че разликата в размерите може да е въпрос на чисто техническа неточност. Установено е още, че „кабелите" от нерви, свързващи лявото и дясното полукълбо на мозъка, са по-дебели при хомосексуалните, отколкото при хетеросексуалните мъже.Изследването на 28 двойки еднояйчни близнаци от мъжки пол е доказало, че ако единият брат е хомосексуален, при другия вероятността от същото е три пъти по-голяма, отколкото при нееднояйчните близнаци. Това говори за генетичен компонент на явлението. Учените се надяват следващата стъпка да е откриването на специфичните гени, обуславящи хомосексуалното поведение. Тогава то ще се окаже равносилно на това човек да е левак, десняк, или да може да си служи еднакво добре и с двете ръце.
Няма коментари:
Публикуване на коментар